МО̀МКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на момък, който се отнася до момък. — Кажи ѝ [на Харитина] — за нея всичко ще направя. — Не е за парите, Динчо. — Тогава за какво? — Момковият глас отпада, превръща се в шепот. — Другиго ли обича? А. Каменова, ХГ, 112. А младата Магдалина прибавила още една мъка в момковите сърца — тя била най-хубавото момиче на света. Елин Пелин, Съч. I, 105. Освен момковите роднини тук са дошли повечето далечни и чужди хора, жадни за зрелища и клюки. Г. Белев, ПЕМ, 53.
2. Като същ. момкови мн. Диал. Роднини на момъка (при сватба). Момкови и момини ще тръгват. Разшаваха се по пътища сватбари. П. Тодоров, И I, 111. Съберат се момковите и идат у момини с гозби и питиета, .., запият годеж и толкоз. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 35. <У> момкови. Разг. Домът на момъка (при сватба). У момкови [за сватбата] се докарва вино, купува се някой вол или крава, ако в случай, че нямат такива. СбНУ VIII, 51.
◊ Момкова сълза. Тревисто многогодишно растение с извито стъбло и бели увиснали цветове без миризма; ергенска сълза. Polygonatum officinale.
> У момини тъпан бие, у момкови хабер нямат. Диал. Употребява се, когато някой очаква внимателно посрещане и големи почести, а посрещачите го приемат равнодушно.