МОМУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Държа се, проявявам се като мома за женене; момея се. От няколко дни тихомълком, като котка, Станка измъкваше една по една новите си рокли, новите си блузи, новите си чорапи. „Е, има нещо — радваше се в себе си Кръстевица. — Момува вече, не ще да излиза с какво да е пред хората“. Г. Караславов, ОХ I, 57. И Пенка си ходеше и момуваше без да помислюва нещо лошо. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Йовка се оправи и почна да момува, но сѐ още беше слаба и хилава. Елин Пелин, Съч. III, 86.
2. Живея като мома, живея неомъжена; момея се. Кета момува една-две години, па като я знаеха каква е работна, каква е къщовница, а и в лице беше прилична, она си намери лесно късмета, ха се и ожени. М. Георгиев, Избр. разк., 232. — За кога ще момува Тинка? Ами време ѝ е. — Говорех ѝ, Сал че, неведнъж. Не дава да ѝ се рече. А. Каменова, ХГ, 195.
МОМУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Момувам. — Станале по триесе лазарника и още се момуват. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 16. Па и Тинка нали е още малка. Има време да се момува и да се кити. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193.