МОНГО̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до монголец и до Монголия. Опивай се бързо и пълно от тази красота, защото само след 15-20 минути ще свиеш към високите монголски планински плата .. Ще кацнеш на летището на монголската столица Улан Батор. Т. Генов, Избр. пр, 280. Зад бюрото — трийсетгодишен мъж, с младолико, геометрично оформено лице .. В леко придръпнатите очи — следи от далечни монголски прадеди. О. Василев, ЖБ, 70. Като са населявале тия места на Европа, през които дивите монголски и тюркменски орди са правяле своите опустошителни нашествия, те [славяните] винаги са бивале изложени първи на тия нашествия. НБ, 1877, бр. 68, 263.
2. Монголоиден. Малка по ръст, черноока и с черни коси, с монголски черти в лицето — това е външният вид на най-забележителната представителка на новата руска литература. Р, 1927, бр. 258, 3.
◊ Монголски езици. Езикозн. Група езици, които заедно с тюркските и тунгуско-маджарските се обединяват в алтайското езиково семейство.