МОНЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от монета. В резултат на монетната реформа .., реалната заплата на работниците и служащите през последната година се е увеличила повече от два пъти. РД, 1949, бр. 17, 6. — Слушай — дума ми един познат, като разглеждаше монетната сбирка, — сега ще разбера приятел ли ми си или не. — Какво има? — Ще ми продадеш една от тия сребърни монети, за да си направя пръстен. Чудомир, СбСт, 33. По-важните [медно-никелови] сплави в практиката са: .. Монетна сплав — с 25 % Ni — бял пластичен метал за монети. Н. Николов, М, 228.
◊ Монетен двор. Спец.; Монетен дом (монетна къща). Остар. Специално заведение, в което се секат монети. Руските жълтици бързо се търкулнаха към кесиите на българските селяни. Нови, чисти полуимпериали, направо дошли от Петербургския монетен двор. А. Каралийчев, ПГ, 200.