МО̀НИКС м. 1. Вид билярдна игра. На часа грабна [джипът] ума и сърцето на младежта, която играеше моникс в читалищното кафене. А. Гуляшки, ДМС, 91.
2. Маса за такава игра. Във вестибюла, под стенния часовник, .., имаше моникс — до него малка рулетка. Андрей не играеше на карти, моникс беше виждал в големите софийски кафенета. Ст. Мокрев, ПСН, 73. Поех по уличката, която минава край офицерския клуб. Там понякога до прозорците се събираха ученици да гледат как остригани фелдфебели школници, .., съсредоточено блъскат лениви матови топки, които се лутат по моникса. Ив. Давидков, КХ, 40.
— От собств.