МОНОГА̀МИЯ ж. 1. Книж. Форма на брак, при която един мъж е свързан само с една жена или една жена — само с един мъж; еднобрачие. Противоп. полигамия. В досегашната моногамия бракоразводът се яви като по-малко зло, тъй като въпросът за щастлив брак след бракоразвода отново се поставяше с всичката си острота. Ив. Хаджийски, Избр. съч. ІІ, 132.
2. Спец. При животните — свързване в брачна двойка на два индивида, които живеят заедно и създават поколение един сезон, няколко сезона или цял живот; еднобрачие. Противоп. полигамия.
— От гр. μόνος 'eдин' + γάμος 'брак'.