МОНОГРА̀М м. 1. Знак или художествено изработена плетеница от инициали на собствено име или на име на учреждение и др.; вензел. На безименния му пръст блесна златен пръстен с тежък монограм. Д. Ангелов, ЖС, 570. Нов завод, стъклен покрив, плувен басейн и сини престилки с монограма на завода. Какво по-хубаво! Б. Йосифова, БЧМ, 97. — Този монограм няма да ти трябва вече каза момчето, като хвърли етикета на параходната компания под пейката, освен ако искаш да го пазиш за спомен. Ал. Бабек, МЕ, 96.

2. Условен знак, който заменя подпис в ръкопис, художествено произведение и под.


Източник: Речник на българския език (онлайн)