МО̀НОКРИСТА̀Л м. Спец. Единичен кристал с непрекъсната кристална решетка. В кристалните тела атомите са правилно подредени и свързани със здрави химически връзки, така че образуват отделния монокристал. ВН, 1958, бр. 2275, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)