МОНОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е във форма на монолог; монологически. Монологична е речта, при която говорещият сравнително дълго време излага своите мисли, без да бъде прекъсван от слушателите. Псих. ХI кл, 69.
◊ Монологична форма. Литер. Форма на изложение в цяло литературно произведение, която се състои от изказване на едно лице.