МОНОПО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до монопол. Целещо да изключи конкуренцията и да запази чрез това монополното положение на занаятчиите всред обществото, цеховото устройство не е давало да се откриват нови, по-съвършени предприятия. А. Бешков и др., ИГ, 52. Техните [на корифеите] обвинения към правителството са две: едното е, че членовете на кабинета поддържали монополните договори, другото, че прогресивно-либералната партия обещавала, а нищо не вършела. Бълг., 1902, бр. 448, 4. Вие знаете, .., че след монополното проникване на немския капитал у нас надниците ще станат още по-ниски. Д. Димов, Т, 234.
◊ Монополна печалба. Иконом. Печалба, присвоявана от монопола в резултат на установеното от него господство в един или няколко отрасъла на икономиката, значително превишаваща средната (общата) норма на печалбата. Монополна рента. Иконом. Една от формите на поземлена рента, която се образува при продажбата на стоки по цени, превишаващи тяхната стойност поради това, че са произведени при изключителни условия. Монополна цена. Иконом. Цена на стоките, рязко отклоняваща се от стойността или производствената цена и осигуряваща на монополите висока печалба.