МОНОПОЛИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до монополист и до монопол; монополистичен. В концерните се обединиха под контрола на една мощна монополистическа група редица тръстове или предприятия от различни отрасли на промишлеността и търговията. Ист. IX и X кл, 60. Опирайки се на своите диамантодобивни предприятия в Южна и Югозападна Африка и в Конго, „Де Бирс“ израсна в мощна монополистична организация, доминираща в Международния диамантов синдикат, който определя квоти по добива и продажбите на диаманти. В. Петровски и др., ЮР, 128. Той [Чембърлейн] представял монополистическата тежка индустрия, бил министър на колониите и най-деятелен империалист в управлението. Ист. X кл, 134.