МОНОТЕЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Религия, според която има само един бог; еднобожие. Учението за „Светата троица“ е едно твърде .. атакувано място на християнския монотеизъм. Атакуват го юдеи, мюсюлмани и др. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Той [Ехнатон] е първият египетски владетел, който по революционен път, в жестока борба с жреческото съсловие на Тива е искал да премахне многобожието начело с Амон Ра и да наложи монотеизма, вярата в единния бог-слънце Атон. С. Северняк, ОНК, 259. Религията на семитите била по-наклонна към монотеизма или към единобожието. Н. Михайловски, РВИ (превод), 2. Мюсюлмански монотеизъм.
— Ив. Момчилов, Земеописание, 1869, 54.