МОНОТЕЍСТ м. Книж. Последовател, привърженик на монотеизма; еднобожник. По вярата може да се раздели всичкий човеческий род на два големи дяла: на езичници или идолопоклонници и на монотеисти или почитатели на едного истиннаго Бога. К. Смирнов, З, 69.
— Ог гр. μόνος 'един' + ϑεός 'бог' през фр. monotheisme. — Κ. Смирнов, Земеописание, 1879, 69.