МОНОТО̀НИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Монотонност, монотоние. Гладкият слог, за да си има и приятността, трябва в течението на изреченията да владее разнообразие: инак може да изпадне в недостатъка на еднозвучието (монотонията), което състои в едно постоянно еднообразие в течението на периода. Д. Войников, РС, 27. Животът ни бе прозаичен и всеки ден едно и също. Нахраним се, после спане, пак ядене, и вечно тая убийствена монотония. Ив. Вазов, Н, 35. — Опитах ся да облегча монотонията на живота си с това, дето гледам болните, да помагам на сиромасите и на онеправданите. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45.
— Читалище, 1870, кн. 5.