МОНОХРОМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Едноцветен; монохромен. Противоп. полихроматичен, полихромен. Основното откритие на Нютон се състояло в това, че в безкрайно капризното разнообразие на цветовете съществуват постоянни, неизменни елементи — прости или монохроматични лъчи. Ив. Въжарова, ИН (превод), 259. Отделните цветни лъчи от спектъра са неразложими. Такива лъчи се наричат едноцветни или монохроматични. Физ. Х кл, 1951, 170. Лазерът излъчва своята енергия във форма на монохроматичен сноп лъчи. ВН, 1964, бр. 3865, 1.
◊ Монохроматична светлина. Спец. Светлинни колебания с еднаква честота.