МОНТАНЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Обикн. мн. Депутат от революционно-демократичната група в Конвента по време на Френската буржоазна революция от 1789 до 1794 г. Лявата партия в Конвента [във Франция през 1792 г.] образували монтанярите, наричани така, понеже заемали най-високите места в залата отляво на председателя. Ист. Х кл, 23. Жирондистите [във френския Конвент] представлявали търговско-индустриалната класа и заможната интелигенция, а монтанярите отразявали главно интересите на дребната буржоазия, бедната интелигенция и отчасти на работниците. Ист. Х кл, 23. По-голямата част от монтанярите са били членове на якобинския клуб.
— От фр. montagnard.