МОНУМЕНТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който с големите си размери и с художествените си достойнства въздейства силно върху човека, предизвиква неговото удивление, възхищение; величествен. Красиви паметници на самопожертвеността на свищовци са монументалната сграда на Търговската гимназия, издигната със средствата на букурещкия голям търговец свищовлия Димитър Хадживасилев още в 1895 г. П. Делирадев, БГХ, 57. Монументалните здания, напечени от слънцето, излъчваха задуха и горещина. Д. Димов, Т, 444.
2. Който е голям, внушителен по размер. Заслужава внимание картографската дейност на австриеца Хайнрих Киперт, който идва тук [в Мала Азия] за пръв път през 1841 г. във връзка с изработването на своята монументална карта на Турция. Ал. Бешков и др., ИГ, 126-127. Ние с копнеж поглеждаме от нашия автобус, когато прекосяваме някой от мостовете на Вълтава, към прибулените от дъждовен здрач монументални οчертания на Храдчани. Н. Фурнаджиев, МП, 87. Оставаха много улици, където още можеха да се видят тихи, едновремешни къщурки, .., с тежки монументални порти. Й. Йовков, ПК, 28.
3. Прен. Обикн. за творби на изкуството — който се отличава със своята задълбоченост, широта на обобщението, с висока художественост и сила на въздействието. Методът на критическия реализъм, .. способства за създаването на монументални творби — ярко разобличителни по характер, обвеяни с топла хуманност, съгрени от безпределна любов към обикновения човек. А. Гуляшки, ЛФ, 1958, бр. 13, 1. Чехов и другите класици на хумора са показали, че късият жанр е достатъчен за извайването на монументални, внушителни художествени образи. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. Скулптурите на Иван Лазаров от периода 1912-1918 г. са малки по размери, но имат качества на монументални произведения .. с дълбочината на съдържанието, с обобщението на чувствата. ЛФ, 1956, бр. 2, 3. По съдържание, архитектоника и размери тя [Осмата симфония на Шостакович] е едно монументално произведение. НК, 1958, бр. 3, 3.
◊ Монументално изкуство. Изк. Вид изобразително изкуство (живопис, паметници, стенописи, мозайка и др), за което са характерни големи, величествени форми като израз на значителни идеи и художествени обобщения; монументалистика. Първият паметник на монументалното изкуство в България е Мадарският конник от началото на VIII в.
— От фр. monumental през рус. монументальный. — Г. Бенев, Българското княжество (превод), 1878, 33.