МО̀ПЛЕН м. Спец. Вид пластмаса, получена при полимеризацията на пропилена и с физико-химични качества, подобни на полиетилена. Мопленът притежава качествата на металите: лесно се поддава на техническа обработка. ВН, 1958, бр. 2133, 4. Последното постижение в областта на пластмасите в Италия е получената пластмаса моплен (въз основа на полипропилена). ВН, 1958, бр. 2133, 4.

— Ит. moplen.


Източник: Речник на българския език (онлайн)