МО̀РА1 и МОРА̀1 ж. 1. Диал. Тежък мъчителен сън с кошмари, при който човек има усещането, че някой го души, натиска, мачка. — Не знам какво ми стана на съне, като че нещо ме души, искам да викам — не мога, искам да мръдна — не мога. Какво беше туй нещо, не знам. — Мора е туй, тъй се казва. Й. Йовков, ЖС, 157. — Коляното ме върти, опустяло, ето тук. Та и мората ме души ноще. Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Къде са тежките, горчивите ми грижи, / които ме душеха всяка нощ като мора / и всеки ден верига нова на врата ми нижеха? Е. Багряна, ЗМ, 101.
2. Диал. Според народните вярвания — митологично зло същество, зъл дух, който души, измъчва спящите хора. Заспал ли съм, не зная; какво сънувах не помня; но насън ли или наяве, знам, че видях принц Батемберга като караконджо, като мора, която беше ма натиснала. Π. Р. Славейков, ПХС, 93. Който легне да спи с претоварен стомах, той има да спи немирно, ще сънува и ще усеща, както казват простите, „мора да го натиска“. Лет., 1874, 69. Мората е нечист и зъл дух, който измъчва човека през време на сън. СбНУ ХLII, 113.
3. Прен. Поет. Мъчително страдание, преживяване; мъка. Ако бихме могли да премахнем от своята мисъл идеята за смъртта, животът ни би се освободил от тежка мора. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 73. Щом сглъхнеше дневна мора и стихнеше буря на дневно безумство, изново се връщаше Симеон в подземната килия. Н. Райнов, КЦ, 79. Колкото Мариула беше хубава, гласът ѝ беше три пъти по-хубав — мек, гърлен, той галеше и будеше люта мора. Д. Спространов, С, 158. Морна мора страдна гръд отмина. / Светла радост в жална жал изгря. В. Марковски, ПЗ, 81.
МО̀РА2 и МОРА̀2 ж. Диал. 1. Болестта чума или холера; мор. Щом йе Петкана отишла, / черна йе мора, бре дошла, / измори девет душ сина / и девет мили снашици. Нар. пес., СбНУ ХХV, 16-17. ● Нар.-поет. Мора̀ морѝла. „Я имах до три сестрици; / скоро е мора морила, / та ми сестрици умори.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 174.
2. Масово измиране, смърт; мор. Четири лета върлувала вихрушка, / четири години тегнела мора. В. Марковски, ПЗ, 400.
◊ Жива мора. Остар. и диал. Според езическите вярвания на българите — богиня на смъртта. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в жива мора. Д. Войников, КБИ, 19. Сред звъна на бубните и песните на свирачите той чуваше неистови, убийствени гласове: „Проклет бъди, проклет бъди!“. Те го преследваха като жива мора. Д. Спространов, ОП, 388.
МО̀РА3 ж. Остар. и диал. Фабрична памучна прежда. Селяните плъпват из чаршията. И нахлуват в дюкяните за мора, за макари, пулове, пулчета, огледалца и за какви ли не джунджурии. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9-10. На тебе приляга, лудо, / на дукян да седиш, лудо, / .., / мора да продаваш, / мора да продаваш, лудо, / пари да си зимаш. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 95.
— Неизв.