МОРАБЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе. Дойдоха един ден в Сенебир, — в руското морабе беше, .. докараха стада като облаци. Й. Йовков, ΒΑΧ, 137. — Нали ти казвам, Антиковият падна през сръбското морабе, пък царщината прибра сина му, нагърби се да го учи и го направи офицерин. Ил. Волен, НС, 33. До Севастополското морабе градът [Силистра] се делеше на две — същинският град и Волна, извън, на изток от Калето. П. Мирчев, Е, 72. Морабе като станало, / мама ми като бягала, / меня на пътя фърлила. Нар. пес., СбВСт, 405.
— Други форми: моарабѐ, моаребѐ, мураабѐ, мухарабѐ, мухаребѐ.