МОРАВЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) -я̀х, прич. мин. св. деят. моравя̀л, -а, -о, мн. моравѐли, несв., непрех. Постепенно ставам морав. Лицето на майора стана розово, сетне почервеня и най-сетне започна да моравее. Г. Караславов, ОХ II, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)