МО̀РАВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен с морав оттенък. Най-сетне той [подполковникът] загуби търпение, лицето му стана моравочервено и устата му изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Както е известно, бебетата се появяват на света моравочервени, сбръчкани като спечени ябълки, несъразмерни, с криви, уродливи крачета. П. Вежинов, БГ, 108. У чаша, до половина напълнена с хладка вода, зима ся от тоя смес [за дезинфекция] , .., толкова, колкото трябува, за да стане водата моравочервена. Й. Груев, КН 5 (превод), 14.