МОРА̀ВСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до моравци1. В 626 г. се създала държавата на Само всред моравските славяни. Пр, 1952, кн. 5, 84. В Плиска идваха за преговори най-знатни ромеи, моравски и ляховски князе, франки и нормани. Й. Вълчев, СКН, 244.
МОРА̀ВСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до река Морава и областта по поречието ѝ (днес в Югославия). Княз Милан ще да командува северната войска; сърбите ще да са усредочат в моравската долина. НБ, 1876, бр. 17, 68. Гръм ли екне от небето, / буря страшна ли реве / или пука се полето / при моравски брегове? Ив. Вазов, Съч. I, 56.