МОРАЛИЗА̀ТОР м. Книж. 1. Неодобр. Лице, което морализаторства, наставлява, проповядва строг морал; моралист. Станах морализатор и бичувател на обществените пороци и с тая цел поглеждах и под леглата на хората. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 124. Българските политически морализатори, .., дават най-превратни обяснения. „Политическият разврат“, според тях, се дължи на злата воля на водителите или на монархическата власт. Г. Георгиев, Избр. пр, 87.
2. Остар. Лице, което оказва въздействие в морално отношение. Гогол е бил в своето време първи представител на етическото направление в изкуството и морализатор в руската публицистика. Б. Балкански, Х, 1909, кн. 5-6, 55.
— От фр. moralisateur.