МОРАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. Книж. 1. Непрех. Поставям, разглеждам морален проблем с цел да въздействам, да възпитавам
2. Непрех. Неодобр. Морализаторствам. Той [писателят-педагог] не морализира, не дава наставления, не изрежда правила за възпитание и за поведение. Но читателят остава дълбоко убеден в правотата на прочетеното, в голямата полза от него. ВН, 1960, бр. 8607, 4.
3. Прех. Остар. Възпитавам някого, правя го съзнателен, морален, нравствен. У труда има голяма сила, която морализира, очловечава. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 189.
4. Прех. Остар. Правя нещо да се възприема като морално, да изглежда морално. Гръцките и римски ратници бяха женени и те победиха всички народи. Тези съображения са доволно силни, за да накарат началствата да насърчват женитбите от всичката си сила, ..; накъсо да кажем да морализират съединяването чрез добрите закони. Ч, 1875, бр. 4, 165. морализирам се страд. от морализирам (в З и 4 знач.).
МОРАЛИЗЍРАМ СЕ несв. Остар. Книж. Ставам морален (във 2 знач.), съзнателен. Сичко, което трябва да се желае, то е, не да се унищожат партиите, .., а да се морализират те постепенно и да се очистят от онова наслоение, което им дават многочислените кандидати за служба. Пряп., 1903, бр. 21, 3.
— От фр. moraliser или нем. Moralisieren. — Сп. Читалище, 1875, бр. 4, 165.