МОРАЛИЗУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Неодобр. Морализаторствам, морализирам (във 2 знач.). Нашето младо поколение очаква да срещне в училището наред с всичко друго учителя довереник, търпеливия съветник .. и мъдрия слушател, който съпреживява, а не само морализува. ЖД, 1967, кн. 6, 18. Смирненски не натрапва своите идеи, той не морализува. Лит. ХI кл, 199.