МОРАЛЍСТ м. 1. Книж. Лице (философ, мислител, писател и др.), който поставя, разглежда в творбите си проблеми на морала, на нравствеността, обикн. за да въздействат възпитателно. Говорят за добродетелта като за една дума само на днешно време, без някакво реално значение, съществуваща само в книгите на моралистите. Ив. Вазов, НР, 58. В подножието на софийската планина той [Яворов] бе изстрадал трагично любовта с млада чорбаджийска дъщеря — сестра на писател-моралист и на учен доктор по философията. М. Кремен, РЯ, 282. Гогол е моралист по натура. Неговата сатира не е нищо друго освен изповед на националните грехове и позив към наказание и нравствено изправление. Б. Балкански, Х, 1909, кн. 5, 5. Ако моралистите и да говорят, че човекът се отличава от животните и във физическо, и в нравствено отношение, .., то действителният живот ни показва противното. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 466. Той [Бешков] е един войнстващ моралист в най-добрия смисъл на тази дума, за когото моралът е преди всичко въпрос на лична чест и чувство за лично достойнство. Е. Каранфилов, Б III, 108.
2. Разг. Неодобр. Лице, което проповядва строг морал, поучава в морално отношение; морализатор. — Обикновено увлечението прави хората безразсъдни, но ти май си станал моралист. Др. Асенов, И, 14. Ненадейно у Дако се пробуди забравеният, загрижен моралист. — Ти слушай, Николино — започна той наставнически — ти си проста, неопитна .. От вчера си в София. Ти не знаеш какво нещо е София. Г. Райчев, ЗК, 81. „Лъжата е голям грях“, / —казва моралистът. Л. Каравелов, Съч. I, 135.
3. Остар. Книж. Лице, което е свързано с хуманитарното направление в науката. Той, [Друмев] богословът и моралистът, изпитва голяма радост, като вижда как физиологията, химията и другите положителни науки изтласкват схоластиката в обучението. М. Арнаудов, БКД, 121-122. Станете филолози, / станете моралисти. Ст. Михайловски, СБ, 49.
— Фр. moraliste. — Сп. „Читалище“, 1871, кн. 24, 761.