МОРАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е характерен за моралист. У него [Т. Икономов] явно се чувства, че е израсъл на стабилна жеравненска почва: чистота и строгост на нравите, ..; и онази тънка склонност към моралистична трактовка на всеки жизнен факт. Т. Жечев, БВ, 349.
2. В който се поставят, третират проблеми на морала. Не можем да се похвалим с философи, създали оригинални моралистични жанрове, каквито е имала например френската литература. С. Радев, ССБ I, 5.
3. Неодобр. В който се поучава, морализаторства; морализаторски. Маяковски, когато бил обвинен, че пише дидактични и моралистични стихове за деца, спокойно отговорил: „Аз обичам докрай да посочвам в моите стихове кой е сволоч“. С, 1952, кн. 10, 186.