МОРЕПЛАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който често или продължително пътува по море с различна цел — търговска, научна, завоевателска и др. Народите, които живеят край бреговете на моретата, от незапомнени времена са били мореплаватели. Д. Славчев и др., БМ, 3. Картата и магнитната стрелица, които стоят пред будното око на мореплавателя, са рожби и помощници на астрономичната наука. Г. Томалевски, АН, 13. // Пътешественик по море. Английският мореплавател Джеймс Кук за първи път в историята на човечеството [17. I. 1773 г.] пресича южната полярна окръжност. Е. Николов, К, 3. Пръв, който решил да обиколи Земята и изпълнил това си решение, е португалецът Фернандо Магелан .. Той е един от най-видните представители на мореплавателите в епохата на ранното натрупване на капитала. А. Бешков и др., ИГ, 63. Докле не бил изнамерен компасът, мореплавателите не ся пущали далеко в отворено море. Г. Йошев, КВИ (превод), 240.