МОРЕПЛАВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до мореплавател и до мореплаване, който е свързан с мореплавател и мореплаване. Първите мореплавателни съоръжения са били прости салове, направени от здраво свързани помежду им дървени греди. В. Врански, ФП, 12. Те [финикийците] станали първий мореплавателен и търговский народ на древния мир. Н. Михайловски, РВИ (превод), 6. Важната служба, която електричеството върши в нинешните войни, е един добър пример за влиянието, което науката има в мореплавателните и военните дела. ИЗ 1877, 429.


Източник: Речник на българския език (онлайн)