МОРЕПЛАВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мореплавател. В редица народи мореплавателското изкуство води своето начало още от много дълбока древност. В. Врански, ФП, 13. От прост моряк благодарение на мореплавателските си способности той [Джеймс Кук] бързо се отличил пред адмиралтейството и бил назначен за помощник-капитан на кораб. А. Бешков и др., ИГ, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)