МОРЗ, мо̀рзът, мо̀рза, мн. мо̀рзове, след числ. мо̀рза, м. Спец. 1. Морзов апарат. След поредните потраквания на морза, след поредните откази да бъде посочена княжеската нощувка, поручик Мирски бе препуснал с ординареца. Г. Стоев, ЦЗ, 214. Радистът започна да чука малката колкото яйце дръжка на морза и думите отлетяха. Н. Антонов, В ОМ, 28. Като съобщи по морза, че навярно ще се забави повече, отколкото е предполагал, той излезе да чака Лена навън с едно съвсем неопределено чувство. Н. Стефанова, ОС, 158. Ако се зададе опасност, птицата почуква няколко пъти по дървото, все едно че съобщава по морз. Й. Радичков, СР, 92. ● Обр. Капчуците бият ли, бият по морза / телеграми предпролетни, от сън ни вдигат. Бл. Димитрова, Л, 94.
2. Условни знаци (звукови, светлинни, с разноцветни флагчета), чрез които се предава някаква информация. Зад съседната стена беше затворено момчето. Преди малко беше се опитал да разговаря с него чрез чукане, ала обущарчето нямаше понятие от морза. Ем. Станев, ВТВ, 16. — Дни наред пълзял под пода на офицерската столова, за да слуша какво се говори, а вечер давал сигнали по морза с фенер, който криел под един оджак. Д. Кисьов, Щ, 143.
— От англ. собств.