МО̀РКОВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от морков. И малко зелчица накълцай и две-три морковчета, пиперки. Ст. Дичев, ЗС II, 238. Червени морковчета зайчетата хрупали. О. Василев, ДГ, 80. Снежният човек направа / бе на майсторска ръка. / .. / Пантелей обаче смело / взе му морковчето — нос. М. Лъкатник, ВП, 22.