МОРТЍРА ж. Воен. Вид артилерийско оръдие с къса цев, което има стръмна траектория, предназначено главно за разрушаване на здрави отбранителни съоръжения. Башибозуците бяха домъкнали тежки мортири, чиито дрезгави гърмежи вече не стряскаха защитниците. Д. Рачев, СС, 232. Впоследствие бомбардири са наричани редниците, служили при бомбардирските оръдия – мортири, гаубици. ВИС, 2005, кн. 2, 48.
— От хол. mortier през рус. мортира.