МОРУ̀ЗЕН, -а, -о, мн. -и и -зна, -зно, мн. -зни, прил. Диал. Царевичен; кукурузен. Жената веднъг дала котле с вода, дала му и брашно, ама немала чисто, та му дала морузно брашно. БНТв Х, 255. Морузено брашно. Н. Геров, РБЕ III, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)