МОРУ̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до моруна; морунов. Хайверът е чернозеленикав, като каша и много е вкусен за ядене. Прави се от икрото (семе) на морунената и есетрена риба. Ступ, 1875, бр. 6, 47.
2. Който се получава от моруна; морунов. Ако болестта [рахитизъм] ся яви, то при хигиената требува да ся прибави и лекувание най-много с масло, наречено морунено, с йод и с желязо, и пр. Лет., 1871, 125.