МО̀РФИЙ м. Остар. Морфин; морфина. През нощта .. настъпила развръзката на тая драма: Макс Линдер и жена му взели морфий, г-жа Линдер си прерязала вените, а Макс се застрелял. Н, 1927, бр. 115, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)