МОРФЍН, мн. няма, м. 1. Упойващо и силно отровно вещество, съставна част на опиума. От суровия афион добиват 10-20% морфин. ПН, 1933, кн. 7, 110. Опиумът, който се получава от мака, е много богат на морфин.
2. Това вещество като болкоуспокояващо лекарство или като наркотик. През нощта при дежурния лекар в поликлиниката пристига жена с тежка бъбречна криза .. За да облекчи силните болки на жената, лекарят нерядко е принуден да инжектира .. морфин. Н. Тонкин, НЗЛ, 53-54. Съзнанието, че живее като излишен и никому ненужен човек, че .. животът шуми и минава край него, .., започна да трови душата и тялото му, сякаш гълташе всеки ден по една доза морфин. A. Гуляшки, Л, 56. Наркотиците са упоителни вещества, .. Към тях спадат опиумът, получаван от опиумния мак, производните на опиума — кодеин, морфин и др. Н. Тонкин, НЗЛ, 22.
— От гр. собств. Μορφέϑς 'бог на съня' през фр. morphinе или нем. Morphin.