МОРФОНОЛО̀ГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Дял от езикознанието, който се занимава с връзката между морфология и фонология, с фонетичните промени при комбинацията на морфемите; фономорфология.
2. Фонетични промени при комбинацията на морфемите; фономорфология. Един от най-значителните приноси на изследователката [Т. В. Попова] в езиковедската наука е свързан с морфонологията на българските диалекти и литературния език. Българ., 2009, кн. 18, 90.
— От англ. morphonology, фр. morfonologie или нем. Morphonologie.