МО̀СТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от мост. Кольо обърна глава и тръгна към дървеното мостче на малката селска река. К. Петканов, ОБ, 202. Едно извито каменно мостче ни отведе през дерето до първите къщи. Л. Александрова, ИЕЩ, 94. Хубава е Витоша .. Приятна гледка са декоративните мостчета от бели брези и бор. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.
2. Подвижно съоръжение на кораб, което се спуща на брега и служи за качване на кораб или за слизане от него на сушата. Ето всички се качват на парахода, .. Моряците вече се канят да вдигнат мостчето. Сп. Кралевски, ВО, 7. Целунах Токо по челцето и припнах .., дорде не са махнале подвижното мостче. Параходът изрева и зе да се обръща. Т. Влайков, Съч. II, 54. Последен се зададе бай Гроздан. Преди да стъпи на мостчето, той се спря на брега, подви колене, свали калпака си и с треперещ глас заговори: — Прощавай, родино, бащина земице! Ал. Бабек, МЕ, 14.