МО̀ТАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от мотам и от мотам се; мотаене, моткане. Пешо напълни и последния вагон и едва тогава проговори за пръв път след започването на смяната: — Никакво мотане за в бъдеще! .. Всичко да е готово още на път за тунела. Т. Монов, СМ, 121. Мотане на прежда.