МОТИВИРО̀ВКА ж. 1. Привеждане на мотиви, доводи, аргументи в подкрепа на някакво решение, становище, постъпка и под.; мотивиране, мотивация, обосноваване, обосновка, аргументиране, аргументация. На 23 декември 1933 година завърши Лайпцигският процес с оправдателна присъда за обвиняемите комунисти .. Мотивировката на оправданието е липса на достатъчно улики. Ст. Благоева, ГД, 179. Много скоро в тайната канцелария на княза достигнаха сведения, че в мотивировката към законопроекта на Каравелов има аргументи, на които биха могли да завидят и руските народоволци. В. Геновска, СГ, 254. Този акт, .., съдържа самата присъда, .., и кратко резюме на хода на процеса, което се явява като мотивировка на издадената присъда. Ив. Унджиев, ВЛ, 352.
2. Изк. В художествена творба (литературно произведение, филм и др.) — предходни постъпки, състояния на герой, които правят убедително, правдоподобно поведението му или предопределят хода на действието. В мотивировката на постъпките и душевните движения у лицата, тя [писателката] е оставила твърде далеч назад първообраза на разказа си. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 174. В мотивировката на известни състояния и постъпки в „Еленово царство“ Райчев често пъти остава при възможностите на народната приказка. Г. Константинов, ПР, 247. Психологическа мотивировка на образа. Мотивировка в развитието на действието.