МОТЍЧКА ж. Умал. от мотика. Марийка чопли с мотичката край тиквените гнезда и се ослушва. Медните звънци като че не звънят, а пеят. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Тям [на градинарите] ся нужни волове и коние, рало или плуг, мотики, .., малки мотички за загърляне, лопати и носила. Г. С. Раковски, Π I, 68. Пей ми, теши ме, / бистра рекичке, / копай, храни ме, / остра мотичке. Ц. Церковски, Съч. II, 9.