МО̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Мотая (във 2, 4 и 5 знач.). Кучето, .., не бе по нашата представа за махленски кучета. Бе охранено, с къси криви крака, които моткаше зачестено и равно, сякаш се плъзгаше по тротоара. П. Мирчев, СЗ, 172. — Слушай, моме! — пристъпи застрашително към нея Морти. — Защо ме моткаш, а? Защо си плакала, казах? С. Чернишев, ВМ, 161. моткам се страд.
МО̀ТКАМ СЕ несв., непрех. Мотая се, размотавам се, шляя се. — Там, Вики, реват, казвам ти, реват за куршуми. А нашите тук — .. — се моткат из рудника. Х. Русев, ПЗ, 257. Какво иска той? Заплатата му — заплата. И черно да кажа, и бяло да кажа — толкова. Казвам, подписвам, готово. Защо се мотка? Д. Цончев, ЛМ, 37. Като гледаше как бай Марин заеква и се мотка, все повече и повече се дразнеше от неговата мудност. И. Петров, МВ, 74. — Дойдох тук и само за час и половина поправих и трите апарата .. Някой друг би се моткал с тях три седмици. П. Вежинов, НБК, 165.