МОТОВЍЛО, мн. -а̀, ср. Техн. Механизъм в устройството на комбайн, който подава стеблата към режещия апарат и ги полага върху транспортьор; перков механизъм. Извършва [специалистът] производствен (текущ) контрол на произвежданата продукция в предачен цех. Уреди и апарати: микроскоп, квадрантна везна, технически везни, аналитични везни, кондиционен апарат, автоматично мотовило. ДВ, 2008, бр. 11, 33.
— Рус. мотовило.