МО̀ТОПЕХОТЍНЕЦ, мн. -нци, м. Воен. Военнослужещ от моторизирана пехота. Настъплението на мотопехотниците е неудържимо, а канонадата от артилерийски гръмове, химически димки и халосни патрони създава усещането за фронтова линия. БА, 2003, бр. 15 628.