МОТОЦИКЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е на мотоциклет или е предназначен за мотоциклет. Мотоциклетен двигател. Мотоциклетна гума. Мотоциклетно кормило. Мотоциклетно огледало. // Който се използва при каране на мотоциклет. Той тръгна към завоя самичък и отдалече видя как две момчета с мотоциклетни каски брулят ябълката. Развика се и затича. Л. Михайлова, Г, 129-130.
2. Който се извършва, осъществява с мотоциклет. Най-разпространеният индивидуален транспорт е мотоциклетният. Мотоциклетът има двигател с вътрешно горене със сравнително малка мощност. А. Атанасов и др., Маш. IХ кл, 172. Мотоциклетен спорт. Мотоциклетни състезания.
3. Който е предназначен за производството на мотоциклети. Мотоциклетна промишленост. Мотоциклетен завод.