МОХАМЕДА̀НЕЦ, -нци, м. Остар. Мохамеданин. Известно е, че в Каменица и Белово няма никак мохамеданци. Ив. Вазов, НР, 47. Хайдете да идеме в черкова, говореше Танчо, и да са помолиме за здравето на нашите храбри московци и за успокоението на ония наши братия, които са паднале в честният и в христиенският бой с мохамеданците. С, 1872, бр. 31, 243. Занапред мохамеданците и християните ще имат равни правдини. НБ, 1876, бр. 57, 223.
— Друга (диал.) форма: могомета̀нец, могамета̀нец.