МОХИКА̀НКА ж. Рядко. Жена от индианско племе в Северна Америка, което е почти на изчезване.

◊ Последната мохиканка (съкр. мохиканка). Книж. Представителка на някаква изчезваща група хора, на измиращо поколение. Една от ловешките влахини беше казала на баба Хаджийка да не шъпне по черковата „Господи, помилуй“, а да казва „Домну мишуещу“, защото било срамота. Сирота баба Хаджийка! Тази добра женица може да се нарече последната мохиканка в нашия чисто български град. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 478.


Източник: Речник на българския език (онлайн)