МО̀ЧАМ, -аш и -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. и прех. Диал. Уринирам, пикая; моча, мочкам. мочам се страд.
МО̀ЧАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пикая; мочам, моча, моча се, изпикавам се. Ете от той себеп магаринята, коа да прегазуат некоа река ке се мочат в реката, за да се наголемеит реката, за да може да го удаит самарджията. СбНУ ХIV, 124.